Картиране и оценка на морските екосистеми и техните услуги в българските черноморски води

Описание

Европейските морета предоставят жизненоважни екосистемни услуги, включително осигуряване на храна чрез риболова, материали и суровини, енергия, регулиране на климата чрез абсорбиране на СО2, възможности за почивка. Много от тези услуги осигуряват поминъка на около 41% от населението на Европа, живеещи в крайбрежните зони (през 2011), а също допринасят за благосъстоянието на широк кръг от населението.

Въпреки това, в последните години морските екосистеми са подложени на натиск от свръхексплоатация (свръхулов и деструктивни риболовни практики като дънното тралиране), замърсяване и еутрофикация, инвазивни видове, климатични промени, в резултат на които настъпва загуба на биоразнообразие и увреждане на местообитания.

Необходимо е ефективно прилагане на политиките, за да се намалят тези отрицателни ефекти и за да може да се възстанови устойчивостта на морските екосистеми в Европа. На някои места се наблюдава известно подобрение в резултат на предприетите мерки, например свръхуловът и натоварването с биогенни елементи намаляват в Балтийско и Северно море, но сложното комбинирано въздействие на множеството натиски върху морската среда е все по-тревожен проблем.

Въпреки че са предприети редица стъпки за защита на европейските морета чрез европейски, национални и международни закони, политики и спогодби, все още съществува нужда от допълнителни мерки, които да осигурят опазването им. Целите на Рамковата директива за морската стратегия са европейските морета да са здрави, чисти и продуктивни, но само последната от тях в момента е постигната. Само 9% от морските местообитания и 7% от морските видове, обект на защита според Директивата за местообитанията, са в благоприятно природозащитно състояние, а 66% от защитените местообитания са в неблагоприятно състояние.

Въпреки наблюдавания прогрес и амбициозните политики, заложената цел за намаляване на загубата на биоразнообразие до 2010 г. не е постигната. Целта за опазване на 10% от морските екосистеми в Европа до 2020 г. също представлява предизвикателство, тъй като само 5.9% от европейските води в момента са включени в мрежи от морски защитени територии.

Екосистемният подход към управлението може да помогне за решаване на конфликтите на интереси между различните потребители на морските ресурси, но прилагането му е ограничено поради липсата на данни за състоянието на морските екосистеми. Затова е много важно да се прилагат принципите "предпазливост" и "замърсителят плаща" на ЕС, докато бъдат запълнени празнините в знанията.

За тази цел първо е необходимо да се извърши картиране на биологично и екологично важните местообитания, заедно със свързаните с тях човешки дейности и ползи. Европейските морета притежават изключително широк набор от местообитания и асоциирано с тях биоразнообразие. Оценката на относителната стойност на морските местообитания на базата на предоставяните от тях услуги и чувствителността им към различни човешки дейности е важна стъпка за въвеждането на добре планиран подход към управлението и устойчивото ползване на морската среда. До този момент информацията за благата и услугите, предоставяни от европейските морски местообитания, за тяхната чувствителност към човешки дейности и за консервационното им състояние не е систематизирана.

Целите на проекта са:

  • да идентифицира и картира типовете морски екосистеми в ИИЗ на Р България, съгласно изискванията на Дейност 5 от Стратегията за биоразнообразие до 2020 г., по наличните към момента обществено достъпни данни, чрез прилагане на създадената специализирана методика за морските типове екосистеми;
  • използвайки наличната информация, да определи текущото екологично състояние на идентифицираните морски типове екосистеми по методиката;
  • да идентифицира екосистемните услуги, приложими за морските екосистеми, съгласно номенклатурата на CICES (Common International Classification of Ecosystem Services);
  • да направи оценка на наличната информация, да идентифицира областите, в които е необходимо събиране на допълнителни данни, и да направи препоръки за бъдещи активности за цялостно изпълнение на задачата за оценка на морските екосистемни услуги в България;
  • използвайки наличната информация, да покаже връзката между биоразнообразие, екосистемно състояние и екосистемни услуги, както и ключовата им роля за човешкото благосъстояние;
  • да демонстрира как оценката на екосистемните услуги може да допринесе за хармонизацията и интегрирането на различните политики, свързани с устойчивото използване и опазването на морската среда, и да помогне при взимането на управленски решения.